Основни етапи на детско развитие от 0 до 7 години – какво е важно да знаем?

 

Развитието на децата през първите седем години от живота им е интензивен, многопластов процес, в който се изграждат основите на тяхното физическо, емоционално и когнитивно здраве. Неслучайно имаме израз “Важни са първите 7”.  Всеки етап е уникален и носи със себе си възможности за растеж, но и потенциални предизвикателства, особено ако някои базови процеси не са напълно завършени – например неинтегрирани примитивни рефлекси.

 

 0–1 година: Най-сензитивният период в живота на човека

• Детето използва сетивата и движенията си, за да се свързва с околната среда.
• Развиват се и се интегрират примитивните рефлекси: Търсещ и Сукателен, Палмарен, Плантарен, Бабински, Бабкин, Моро и т.н.
• Интеграцията на примитивните рефлекси започва благодарение на движението.
• Много е важно детето да лежи по корем, да се движи свободно и да има телесен контакт с родителя.

 

Ако тези рефлекси останат активни, както разгледахме в статията за примитивните рефлекси, това може да доведе до трудности в следващите фази на развитие.

 

Какво е важно да осигурят родителите за доброто развитие на бебето през първата година :

• Още докато е в утробата, бебето има нужда да чува гласовете на родителите си, на по-големите деца в семейството. Неговото развитие е пряко свързано с качеството на живот на майката – има ли движение, пълноценно хранене, добра емоционална среда. В случай на тревожна бременност, здравословни предизвикателства и необходимост от дълъг период на залежаване, е добре да потърсите подкрепа от психолог и невро-двигателен специалист, за да получите насоки как да се осигури подходяща и подхранваща стимулация както за майката, така и за бебето. 

• Раждането е следващият значим момент, който бележи живота на човек – как е преминало, имало ли е усложнения, силен стрес. Отново психоемоционалното състояние на майката е определящо за начина, по който бебето ще започне да се свързва с външния свят. Всяка подкрепа на новородилата жена е инвестиция в доброто развитие на бебето. Важно е да се има предвид, че при използване на спомагателни методи за раждане и раждане чрез Цезарово сечение се повлиява процеса на поява, развитие и интеграция на примитивните рефлекси, поради което е добре да се търси правилна стимулация след това. 

• Първите часове след раждането са времето за засукване, контакт кожа в кожа, осигуряване на пълно спокойствие за майката и бебето. Това позволява да се нормализират хормоните и у двамата, да се активират рефлексите и да се установи добра свързаност. 

• Първите месеци са период, в който да се осигури на бебето максимално време по корем върху майката, дори голо, последвано от време по корем на твърда повърхност. Люлеенето, носенето и гушкането са най-сигурният начин да преведете бебето си през периода на адаптация с външния свят по спокоен и нетравмиращ начин. Това в никакъв случай не може да разглези бебето, понеже то има физиологичната и емоционалната нужда да бъде близо до майка си. Носенето ще развие вестибуларния апарат, който е свързващото звено между всички сетивни системи и така позволявате на детето си да преминава през следващите фази по-уверено и спокойно. 

• След шестия месец се появяват първите опити за придвижване, последвани от сядане, изправяне,  катерене и прохождане – най-сложното двигателно умение в естествения ход на развитие на човека. Стабилно и своевременно (около 1г ) прохождане наблюдаваме при бебета, които са били носени, стояли са по корем, пълзяли са поне 5 месеца. Деца, които прохождат много рано – около 9-10-месечна възраст – обикновено са с много незряла нервна система, много забързани и често проявяват хиперактивно поведение по-късно в живота си. 

 

• През целия този период децата опознават света през сетивата си – различни текстури, шумове, визуални стимулации – дават възможност на детето да изгражда милиони невронни връзки всяка минута и така да трупа своя опит. 

 

Първата година от живота на човека е етапът, в който да формира своето усещане за безопасност и свързаност. Бързото откликване на нуждите на бебето, носенето и люлеенето на ръце, очният контакт, емоционалната топлина  са в основата да се развива като уверено и способно дете и възрастен. 

Обратно, ако бебето е оставяно да плаче дълги периоди, не е откликвано на плача му, оставяно е пред екран и в помощни средства, то често поема по пътя на недоверието, неангажираността, липсата на интерес към околните.

 1 – 3 години: Детето започва своята самостоятелност

• Прохождане, развитие на езика, начало на саморегулация.
• Децата започват да изпитват граници, да изразяват „Аз“-а си.
• Развива се координация между тялото и мозъка (груба и фина моторика).
• Възможни предизвикателства: честа раздразнителност, сензорна чувствителност, лоша стойка.

Примитивни рефлекси могат да продължат да влияят, ако не са интегрирани – затруднявайки седенето, концентрацията и емоционалния контрол, адаптацията и проговарянето. 

 

 

Какво е важно да знаят родителите за този период?

• През този период се случва една голяма раздяла между детето и майката – прохождането. Така детето става значително по-независимо от родителите си след като може само да се придвижи, да стигне до желани обекти и да се справи само с немалко предизвикателства. 

• Проговарянето е друг момент – едновременно на раздяла и на свързване. Раздяла, защото малкото дете вече може да се справи само с много свои потребности като говори за желанията и нуждите си; и свързване, защото именно чрез общуването си връзката става все по-дълбока. 

• Усложняват се двигателните операции. Общата моторика става все по-прецизна, появява се клякане, скачане, подскачане, децата имат интерес към игра на катерушки, търсят места, където могат да се скрият, изследват къде могат да се поберат и качат. Фината моторика се развива след общата, тъй като изисква много повече механизми, един от които е умението за неподвижност за по-дълъг период от време. Това е моментът, в който може да се разпознаят признаци на неинтегриран Спинален Галант рефлекс – детето не може да се облегне на стол поради дразнението по гърба. 

• Същият този рефлекс е в основата на неспособността за детето да се приучи към хигиенни навици – ползване на тоалетна вместо пелени. В естествения ход децата сами свалят пелените средно около 2,5г. Мириам Сежер, детски психоаналитик чудесно описва този процес в своя труд “Основни етапи на детството”. Свалянето на пелените е етапът, в който детето изявява своята автономност и желание да се справя самостоятелно. Много е важно, при осъзнатото родителство, в този етап да не се намесва желанието за контрол от родителите, да не се изисква от детето нещо, за което то още не е готово. Вместо това можете бавно и постепенно да го обучавате да се обува и събува, да затваряте вратите на банята и тоалетна, за да учите на лични граници, да покажете къде стоят необходимите вещи за тоалетна хигиена. 

• През втората година започва етап, станал популярен като “бебешки пубертет”. Всъщност това е естествен и необходим процес на израстване. Между 2 и 3 години детето разпознава себе си като отделна личност и изпитва потребност да го покаже. Появяват се думите “аз”, “не” и “аз сам/а”, тропането с крак и отказите. Това е периодът, в който родителите да направят своя избор – дали да действат с техниките на контрола, наградите и наказанията, или да се научат на саморегулация, за да разпознаят нуждите, а не моментните желания на децата си, да бъдат хората, предлагащи възможност за ко-регулация и да помогнат на малкия човек да излезе от този период с умения за успокояване и регулиране. 

• Адаптацията в детски колектив обикновено е част от този период. За успешността на процеса е важна родителската готовност за раздяла, емоционалната и неврологична зрялост на детето. Неинтегрираните Рефлекси Моро и Парализа от страх (FPR) са честа причина детето да не може да се включи в живота на групата, а често и дори да не може да прекрачи прага на яслата или градината. 

Качеството на общуване от 1 до 3 години ще помогне на детето да излезе от този период като самостоятелно дете с желание да участва в случващото се в живота или обратното – да остане плахо и апатично, трудно свързващо се и странящо.

3–5 години: Първи творчески изяви. Игра, език и социални умения. 

• Развиват се символичното мислене, ролевата игра и активното общуване.
• Децата започват да учат чрез игра, но също и да изпитват фрустрация.
• Добрата постурална стабилност и телесна организация са в основата на спокойна игра, самоувереност и ясно изразяване, готовност за първите “уроци” в детската градина и включване в спортни дейности и сценични изяви

 Ако нещо в основата липсва – напр. недобре развит баланс или наличие на активен примитивни рефлекси – могат да се наблюдават езикови или поведенчески предизвикателства.

 

• Обикновено детето вече е част от детски колектив. Коя роля заема? На спокойното, уверено дете, което успява да преценя ситуацията и да реагира адекватно (спрямо възрастта си разбира се); или на твърде тихотo, послушно дете, чийто глас не се чува; или на “разбойника”, който е винаги в центъра на събитията?  Отговорът на този въпрос ни насочва към онези задачи, които са останали нерешени в предходните периоди, кои рефлекси все още бушуват и саботират развитието му.  

• Появява се творчеството – песни, танци, цели купчини рисунки – често много изявено при момичетата. Момчетата от своя страна откриват своите умения в спорта, също и в творческите дейности, конструирането и изобретенията. Започват да изследват уменията си, да експериментират, искат да готвят с мама, да ремонтират разни неща с татко, да преживяват… Всяка възможност да се включат в дейностите на възрастните около тях е изключително смислена и подхранваща психиката, увереността им, нервната им система. 

• В края на периода се появява интереса към буквите, цифрите и академичното учене. През петата година е обичайно децата да се интересуват коя е тяхната буква, да разпознават първи звук, да смятат прости изчисления – винаги през игра и интересни за тях дейности. За 3-годишните това не е типично и ако забелижите засилен интерес към азбуката, е добре да посетите логопед или психолог, за да изключите наличие на дефицити в моториката, сензориката и разбирането и речта. 

• Възможно е да забелязвате прояви като заекване, запъване при говор, забравяне на мисълта, хаотичност, нощно напишкване – сигнали за все още активни рефлекси и за все още неслучила се сензорно-моторна интеграция. Важно е да предлагате и осигурявате достатъчно двигателна активност и ако нещо ви притеснява, да се консултирате със специалист 

5–7 години: Стъпка по стъпка към Готовност за училище

• Формира се саморегулация, устойчивост на фрустрация, социална адаптация – но все още не е добре установена. 
• Развиват се важни умения, необходими за четене, писане и математическо мислене.
• Детето трябва да може да стои спокойно, да се фокусира, да следва инструкции – развити умения, а не просто поведение.

 Ако примитивните рефлекси не са напълно интегрирани, децата често са описвани като “разсеяни”, “хиперактивни” или “мързеливи” – без реално да имат вина за това.

 

Какво да наблюдава всеки родител?

• Детето става все по-самостоятелно. Развива свои предпочитания, свои приятелства. Много от родителите в кабинета ми казват, че вече не могат да го “манипулират” и “контролират” както е било преди. Тези методи не създават добра връзка с детето на никоя възраст и ако все още смятате, че това е начина да постигнете свързаност с детето си, вероятно е дошъл моментът да преосмислите и да откриете нови начини за общуване, договаряне, заявяване и т.н.

• В този период можете да забележите огромна инициатива от страна на детето и желание да участва съвсем съзнателно и целенасочено в домакински и други дейности. От вашата реакция и топлина зависи дали тази инициатива ще се утвърди като вътрешно дълбоко желание и готовност да опитват нови неща, да се трудят, помагат, съдействат, или обратното – ще се оформи усещане за вина и страх от допуснати или възможни грешки. 

• Утвърдената инициатива се надгражда и с времето се появява трудолюбието като ценност и тип поведение. Първо се забелязва в училищния период, когато детето изпитва удоволствие и наслада да учи вместо да избягва и отлага този процес. 

• За да се стигне по здравословен път до тези важни житейски избори, неврологичната, емоционалната и календарната възраст трябва да съвпадат. В противен случай се наблюдава дисбаланс – причината да наблюдаваме свръхинтелигентни деца, които имат сериозни затруднения в свързването, създаването на приятелства и емоционалната регулация; или много надарени в спорта деца, които страдат с учебния материал; или много възпитани, кротки деца, които са изключително тревожни и не успяват да покажат уменията си. Примерите могат да продължат, но основната идея зад тях е, че отново примитивните рефлекси и неефективния родителски стил на общуване създават предпоставка детето да среща сериозни предизвикателства в развитието си. Започването на училище е етапът, в който това вече си проличава с голяма сила. 

 

Как родителят може да помогне?

• На първо място наблюдавайте за ранни знаци на затруднение (сензорна чувствителност, агресия, моторна несръчност, тревожност). Не разчитайте на всеобщата представа, че нещо ще се израсте, че късното проговаряне се предава по наследство и други разпространени разбирания. Всеки етап е важно стъпало в достигането до следващ такъв и прескачането им води до повече затруднения, а не до по-бърз напредък.
• Консултация със специалист, който може да направи оценка на развойното състояние и активността на примитивните рефлекси. Срещата със специалист е все по-обичайна практика не само при открити нарушения, но и като профилактика. Винаги по-ценна е една навременна консултация отколкото страха от такава. При деца с типично (т.нар. “нормално”)  развитие могат да се дадат насоки за подкрепа с цел да се развие още по-пълно и всеобхватно потенциала, който то има.

• Навременното подпомагане значително повишава качеството на живот и улеснява адаптацията към учебна и социална среда. Децата с различни предизвикателства и нарушения често са започнали терапия по-късно от необходимото. Това води до забавяне в резултатите поради постепенното забавяне на неврологичното развитие след третата година. Ако забелязвате тревожни сигнали в този ранен етап, търсете специалисти, които работят в сферата на ранното детско развитие, за да не отлагате.

Свързани статии :    Примитивни рефлекси – какво трябва да знае за тях всеки родител? 

                                        Кога да заведем детето на психолог?

Време е за консултация

Ако разпознаваш описаните признаци в поведението на детето си, може би е време да поговорим. Предлагам консултации за родители, които искат да разберат по-добре нуждите на децата си и да ги подкрепят адекватно в развитието им.

 Запиши час за индивидуална консултация